РАЗВИТИЕ НА ОБЩНОСТТА

Социалният капитал се отнася до институциите, взаимоотношенията и нормите, които оформят качеството и количеството на социалните взаимодействия на обществото. Все повече доказателства показват, че социалното сближаване е от решаващо значение за икономическия просперитет на обществата и за устойчивото развитие. Социалният капитал не е просто сборът от институциите, които стоят в основата на едно общество; това е лепилото, което ги държи заедно, разработвайки различни средства за измерване на нивото на социалния капитал в различни контексти. Той казва на своя уебсайт, че измерването на социалния капитал е важно поради следните три причини:

​

(а)  Измерването помага да се направи концепцията за социален капитал по-осезаема за хората, които намират социалния капитал за труден или абстрактен;

​

(б)  Това увеличава инвестициите ни в социален капитал: в ерата, насочена към представяне, социалният капитал ще бъде изведен на второ ниво при разпределението на ресурсите, освен ако организациите не могат да покажат, че техните усилия за изграждане на общността показват резултати; и

(° С)  Измерването помага на нас и нашите финансисти и обществени организации да изградим повече социален капитал.

Всичко, което включва някакво човешко взаимодействие, може да се твърди, че създава социален капитал, но истинският въпрос е дали той изгражда значително количество социален капитал и ако да, колко? Струва ли си да продължим конкретна част от нашите усилия за програмиране или трябва да бъде премахната и преработена? Менторските програми, детските площадки или спонсорирането на блокови партита водят ли по-често до по-голямо създаване на социален капитал? Изграждането на социален капитал в хората, които подкрепяме с нашата работа, ще помогне за улесняването на нашата работа.

​

Свързващият капитал, отношенията с хора, които не принадлежат към това, което може да бъде нашата основна социална група и с които не споделяме нашата първична социална идентичност, става възможно, когато хората признаят, че имат множество „идентичности“. Ако виждам себе си само като например босненски хърват, тогава може да се чувствам антагонист срещу мюсюлманските бошняци и босненски сърби. Но ако се виждам и като социален консерватор, инженер, фен на волейбола и джаз музиката, тогава имам и неща, които мога да споделя с другите в Босна и Херцеговина.

Други възможности за допирни точки са споделен пол или сходна възраст (и следователно подобна култура на поколенията), наслада от планината или риболова или добрата храна. Признаването, че аз – и другите – имаме множество идентичности, позволява множество кръстосани връзки и взаимоотношения, които създават плътна социална тъкан. Едно силно общество вероятно има както много обвързващ капитал, така и мостов капитал. Ефективното изграждане на мира би довело до повече обвързване, но особено до по-преодолителен социален капитал.

Въпреки че през последните години се говори огромен обем за „крехките държави“, а оттам и много инвестиции в възстановяването. държавата" (виж по-долу), едва наскоро се привлича повече внимание към "състоянието на обществото" (напр. Zoellick 2008). Така че като миротворци, как оценявате "състоянието на обществото, т.е. степента и естеството на неговия социален капитал? И ако откриете може би дълбоки нива на недоверие, фрагментация, разделение, индивидуализъм, тогава как ще създадете или пресъздадете известна степен на социално сближаване? Това ли е нещо, за което външен участник може да допринесе? При какви условия и как?

​

Woolcock надхвърли разграничението на Putnam между „свързващ“ и „мостов“ капитал и добави „свързващ капитал“. Ако свързването е силната идентификация с тези, които се смятат за „близки“, т.е. част от групировките, към които човек принадлежи и които са склонни да дефинират първичните идентичности, тогава свързващият капитал за Woolcock се отнася до връзките, които имаме с хората, които наистина срещаме. с определена редовност, макар че не е задължително да познаваме много добре, като познати, колеги по работа и т.н. Свързването на капитала се отнася до взаимоотношенията – и предположенията, които ги оформят, с множеството хора, които са ни до голяма степен непознати. Мирът започва, когато прегърнем онези, които не са част от нашата религия или култура.  

​

.